Архив на категория: Наука

Какво предизвиква Северното сияние?

Северното сияние

Северното сияние, или северната светлина възниква, когато заредените частици по-малки от атома (протони и електрони) от слънцето влизат в реакция с газове в горната атмосферата на Земята. Слънцето непрекъснато изпуска такива частици в разтоварна област наречена слънчев вятър. Земните магнитни полета улавият част от тези частици събирайки ги в магнитни райони с поничковидни форми наричани Ван Алени колани. Слънчевият вятър обикновено се носи около външната Земна атмосфера. Както минава, той образува заредени полета с повече от 100 000 волта между атмосферата и магнитните полета. Тази сила, част от заредените частици извън Ван Аленият колан се насочват в атмосферата към южният и северният полюс. Водещата надолу йонна спирала възбужда газовете, като те от своя страна излъчват яростно светлина.

Понеже тези потоци от слънчеви частици са продължителни, хората живеещи в близост до северният или южният полюс могат да наблюдават сиянието почти всяка ясна вечер. За да видим това от по малка географска ширина, ни трябва огромна слънчева буря. Когато слънцето има големи изригвания, то изпуска огромни количества от заредени частици, създавайки „прах“ в слънчевият вятър. Когато частиците достигнат Земята те наводняват Ван Аленият колан и се изливат в атмосферата.

Най-често срещаното сияние е завеса от зелено предизвикана от заредените частици удряйки кислородните атоми някои на 60 мили височина. Бавните частици, които не навлизат навътре в атмосферата предизвикват червено сияние удряйки атомите на 120 мили нагоре. Зелено сияние с червени резки е смесица от двете образувания. Високо енергийни частици могат да на влезнат дълбоко в атмосферата и да образуват червени области в общо зелени завеси. Тези частици влизат в реакция с азот, някой на 45 мили нагоре. – Андреа Гианопулос

Същност на времето

Ход на времето

Както беше споменато в „Теория на определеността – част 1 и част 2, времето е параметър на информацията отразяващ изменението на съотношението между останалите й параметри. Смята се, че времето може да има и обратен ход, назад към миналото. За ТО в буквалния смисъл това е невъзможно. То може да се сравни с река. Както реката не може да се върне назад към изворите си, така и времето не може да бъде върнато назад в своите реални измерения. Една водна молекула може да премине многократно по цялата дължина на реката, но след всеки път реката ще бъде променена. Можем да възпроизведем многократно един и същ документ, обект, произведение, но не можем да върнем мига на техния оригинален творчески акт. Това важи с най-пълна сила за областта под С, където минало, настояще и бъдеще са абсолютно диференцирани. Над С с нарастване на ускорението постепенно се стига до сливането им само в настояще. С други думи за нас, в нашия атомно-молекулен свят връщането назад или пътуването напред във времето може да има само имагинерни измерения. Да не забравяме обаче, че мисълта работи отделно от материалния носител и то точно в тези имагинерни измерения. Всъщност тук можем да поразмишляваме. След като времето е отонсително, то и неговият ход трябва да бъде такъв. Ако вътре в една система по изкуствен начин може да се върнат събития назад, то това връщане е валидно само в рамките на тази система. Ходът на времето в пространството продължава да тече в определена посока различна от тази вътре в системата. Бидейки, обаче част от пространството, системата се подчинява, не на хода на времето вътре в нея, а на този в пространството. Следователно, това изменение в хода на времето трябва да обхваща само част от ИС и обикновено това е оперативната част и паметта. Неумолимостта на времето е в самия човек. Колкото и да се старае да намали въздействието му върху своето тяло, то е безпощадно. Всеки роден човек и организъм изобщо, преминават през индивидуалния цикъл завършващ с физическия край – смъртта. За съжаление вечният живот тук, в земни условия ми прилича на илюзия (дано не съм прав). Едно от предвижданията на ТО е, че горната, биологична граница на продължителността на човешкия живот ще намалява.

Според теорията на относителността, при движение на една система спрямо друга със скорост близка до С се наблюдава различен ход на времето във всяка от тях. Като основна причина за това се посочва ускорението, но въпроса за причината поради която скоростта действа върху времето именно по този начин все още е без достатъчно ясно и логично обяснение. Защо всъщност е така?

Както беше споменато преди, според ТО информацията, подобно на енергията се излъчва на порции – кванти. Информационният квант е основна структурна единица на информационното пространство, с определен константен обем и потенциал валидни за всички части на пространството.

Нека ускорим една информационна система към С. Нека разделим кривата от графиката на равни участъци, представляващи тези информационни кванти и ги проектираме последователно върху абцисата dt и ординатата dI. Под С забавянето на времето е трудно доловимо, но над С тази разлика е огромна (Фиг.2).

С нарастване на dI, dt намалява до минимални стойности. Забавянето хода на времето може да се разбере само ако се приеме, че за формирането на единица информация е необходимо определено количество време t. С други думи, нека да приемем, че споменатата единица информация е универсална за пространството, информационните системи и процесите протичащи в тях т.е. тя е константа. Съвсем не изключвам възможността тя да е константа само за определено състояние на пространството, както е за останалите константи. Смятам обаче, че първото е по-реално.

същност на времето
Фиг. 2. Проекция на еднакви участъци от кривата (информационни кванти) върху dI и dt.

Нека се върнем на кривата от фиг. 2. Ускорявайки се информационната система преминава през еднаквите участъци на кривата, които представляват именно тази единица информация. За да има съпоставимост обаче, както и всички останали параметри, времето също трябва да има някакво количествено измерение. То има относителен характер и е индивидуално качество на системите. Това особено силно важи за ускорения многократно надвишаващи С. При равноускорително движение намаляване на необходимото за запълване на единица информация време се забелязва още преди С, като по-нататък тенденцията се засилва многократно. По-нататък то достига безкрайно малки, но различни от нула стойности. Разпределено към пълния обем на формирания квант информация, времето се разтегля все повече. Колкото повече е необходимото време, толкова по-наситено е то в рамките на единицата информация и хода му е по-бърз. Обратно, колкото по-малко време е необходимо за натрупване на квант информация толкова разтеглянето му в обема на кванта е по-голямо и хода му по-бавен. Горното може да се обясни съвсем нагледно: Имаме два магнитофона А и Б, които отговарят на две сравними информационни системи. Да приемем, че музикалната композиция, която трябва да се запише и възпроизведе на всеки от тях отговаря на един информационен квант. Нека А записва с два пъти по-голяма скорост от Б. Едновременно включваме на запис и двата магнитофона като записваме определения обем информация. След приключване на записа на А, изключваме едновременно А и Б, разменяме лентите със записите и ги прослушваме. Възпроизведен от Б записа на А ще е много бавен и неразбираем. Обратно, за А записа на Б ще бъде много бърз и също неразбираем. Това се установява само ако се сравнят двата записа. Излиза, че пространството може да има фиксиран информационен обем и потенциал, на фона на който обектите разположени в него се проявяват възоснова на своите количествени и качествени информационни характеристики. Всяка система има собствено време. Съставните части на системата също могат да имат индивидуално време, но то се подчинява и развива на фона на общото време на цялостната система.

Макросвета като вълна и частица

Много интересен факт се наблюдава ако многократно повторим еволюционния цикъл на веществото при ускоряване до С и над С. Движението на веществото има вълнообразен характер – трептения от хармоничен тип и може да се опише с помощта на Квантовата теория (Фиг. 3).

Същност на „Теорията на определеността“ [Част 2]

Теория на определеността – същност

Определеността

В теоретичен аспект, като основа на ТО са използвани постановки от теория на информацията, квантовата теория, теорията на относителността, Лоренцовите трансформации за пространството и времето, законите на термодинамиката и техните следствия. В нея са засегнати някои съвременни теории, хипотези и концепции.

През 1927 г. Хамел изказва мнението, че всички явления имат своя познаваема причина, от която те са еднозначно определени. На пръв поглед хаосът е основна движеща сила на явленията в космоса, както на микро-, така и на макро ниво. Ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че светът е изграден не от хаоса, а от абсолютен ред на всички негови нива. Редът е основния принцип в еволюцията на космоса. Ако съществува някаква частица, то тя задължително се подчинява на предварително определен ред. Всички други варианти са следствие от нарушаване на този ред и водят до състояние, което е извън първичните характеристики на системата. Анализът показва, че посоката на всеки процес е предварително определена. Както нищо не се ражда от нищото, така всеки процес или обект има своя първопричина, която също има своя първопричина назад в пространството и времето. Накратко, може да се каже, че хаосът е ред с неразбрана същност и идея. В този смисъл бих цитирал един много известен откъс на Айнщайн. Както знаем крайъгълен камък на квантовата теория е принципа на неопределеността на Хайзенберг. Айнщайн не се е решил да съчетае Общата теория на относителността с принципа на неопределеността. Това не е случайно, тъй като той не е приемал едно такова единство. Айнщайн отказва да повярва, че физичните закони не могат да дадат определено, недвусмислено предвиждане за това, което би могло да се случи: „…..Квантовата механика внушава голямо уважение. Но един вътрешен глас ми говори, че това не е истинския Яков. Теорията дава много, но едва ли ни доближава до тайните на Стареца. Във всеки случай аз съм убеден, че Той не играе на зарове….“ – пише той в писмо до Макс Борн от 4.12.1926 г. ТО също не приема ключовата роля на принципа на неопределеността.

Всичко в природата е конкретно, определено, с точни параметри. Безкрайността е относително понятие. Всяко нещо, което съществува трябва да бъде конкретно и определено. В противен случай то не би било обективно и не би се вписвало в пространството и времето. Дори мисълта борави с точно определени понятия и образи. Неопределеното, неконкретното, безкрайното отразяват или предполагат недостиг на информация, което навежда на мисълта, че тези категории са присъщи само на информационни системи с ниска отражателна и анализираща способност. Излиза, че светът не е абстрактно, а конкретно понятие, с определени характеристики и развитие в пространството и времето. Няма постранство без съдържание. Самото понятие няма смисъл ако не е свързано с определена форма, съдържание или параметри.

Информация и определеност

Информацията е основно понятие използвано в ТО и неин главен мотив. Всички процеси в своята най-интимна същност имат информационна насоченост. Информацията е свързващата точка, основа на движението на материята. Тя е смисъл и цел, причина и следствие на всички процеси и явления в пространството.

Според теорията на определеността информацията е пълното описание изчерпващо същността на обекта, всеки поток въздействащ върху системата, всеки процес вътре в нея, всяко наблюдение върху нея – изобщо: всяко качество и количество, характеристика и състояние. Информацията трябва да се разглежда не само като процес на приемане, анализ, подбор или излъчване на определени състояния. Тя е огледалния образ на част от пространството или на една система отразен в друга система, независимо дали е в проявен или в дискретен вид, независимо дали е достъпна за регистриране от човешките сетива и методи на изследване. Информация е всяко взаимодействие между една система и обектите в пространството или елементите на самата система. Съвсем накратко може да се каже, че всичко е информация.

Според ТО всяко взаимодействие между обектите или ИС в пространството винаги води до промяна на информацията в положителна посока. Това е факт независимо дали системата се връща в първоначалното си състояние. Всъщност ТО счита такова връщане за невъзможно. След всяко взаимодействие системите приемат ново състояние, независимо дали това се отразява в структурата на носителя или само в паметта на системата.

Принципът на определеността е основа на ТО и гласи, че: всички процеси са предварително определени по своята същност и развитие в пространството и времето.

Това означава, че началото определя пътя и края на всички процеси, но също така всяко начало има своя причинност, която също има своя причина назад в пространството и времето.

Закон за определеността: Невъзможно е обект или информационни процеси свързани с него да съществуват без първичен план, предшестващ реално обекта преди неговото формиране и развитие в пространството и времето.

Следствие 1: Не е възможно първичният план да се роди извън разума и мисълта като негово проявление или даден обект, плод на мисълта да предшества като материя породилата го мисъл.

Следствие 2: Разумът и мисълта са първични, а обектите и пространството са тяхно проявление.

Параметрите на информацията според ТО са девет (вероятно са повече): x, y, z – показващи позицията на обекта в пространството; E – енергия; S – ентропия; w – честота; a – ускорение; t – време и k – степен на кондензация на веществото.

За ТО времето е: скоростта на промяна в отношението между параметрите на информацията. То е относително, което произтича от горното определение. И тук както в теорията на относителността се стига до извода, че за движещите се с различна скорост наблюдатели времето тече различно. Същото важи и за останалите параметри. Относителността се проявява чрез взаимодействие или паралел между две и повече информационни системи.

Според ТО ентропията отразява съотношението между количеството приета информация и скоростта с която то тече към дадена информационна система.

ТО разглежда горните параметри като вътрешни (свързани, дискретни) – отразяващи вътрешното състояние на системите и външни (свободни) – характеризиращи взаимодействията на системата с елементите на пространството. Всички външни параметри са следствие от вътрешното състояние на системата. Вътрешните параметри формират свойствата и поведението на веществото.

ТО формулира закон, според който: информацията на една система не може да намалява, да изчезва или да остава константа – тя винаги нараства – Закон за запазване и натрупване на информацията.

Всяка информационна система създава около себе си информационно поле със свой интензитет и потенциал. Всички известни на науката полета са проявления на информационното поле. Също така, всяка система се стреми да приеме или излъчи максимум информация, но самия процес се лимитира от информационния й потенциал.

 

Какво твърди теорията на определеността? [Част 1]

*Информацията е основа на движението на материята, смисъл и цел, причина и следствие на всички процеси в пространството.

*Скоростта на светлината не е горна граница за движението на материята, а инфлексна точка между две области с различни информационни възможности. Над С е разположен “информационния свят”.

*Информационните системи се състоят от: носител, оперативна част и памет. Носителят е най-кратко съществуващата част на системата и периодично се сменя.

*Информацията не се губи. Тя може да се създава и натрупва. Всички параметри на пространството (x, y, z; ентропия, енергия, ускорение, честота и др.), включително и времето са параметри на информацията.

*По своята същност процесите в пространството са познаваеми и предварително определени чрез началните стойности на параметрите на: 1. Движещата сила или първопричината; 2. Обекта; 3. Средата; и тяхното изменение във времето.

*Информационният квант се явява основната структурна единица на информационното пространство със свой специфичен пълен обем и общ потенциал. Квантообразното излъчване е дискретно свойство на пространството – квантуемост на макросвета.

*Разумът и мисълта са първични, а обектите тяхна реализация. Не може да съществува обект без първичен план, както самият първичен план не се ражда извън разума и мисълта. Разумът е изначално общокосмическо явление, а не монопол на земната цивилизация.

*Различната скорост на информационен обмен е в основата на различния ход на времето при релативистични скорости. Времето е относително и тече само в една посока – необратимост.

*В глобален план светът е краен и е изграден от множество вмъкнати една в друга структури, в които нашата Вселена е безкрайно малка част. Формата на Вселената ни е плоска или по-точно пръстеновидна. Всички космически обекти, включително Вселената се движат по траектория. Големият взрив и Големия срив са различни, фиксирани области от пространството, на нива значително по-крупни от Вселената. В космоса няма нищо вечно – всички обекти, както и живите организми преминават през цикъла: раждане, развитие, смърт.

*Черните дупки са гигантски ускорители и съответно забавители на веществото около скоростта на светлината. Те и белите дупки са едни и същи области от пространството, но в различна еволюционна фаза. Центърът на всяка галактика е черно-бяла дупка.

*Тъмната материя е съставена от вещество ускорено над скоростта на светлината. Под С пропада много малка част от информацията на обектите – проявена и дискретна. Обектите запазват своята индивидуалност и след преминаването им над скоростта на светлината.

*Биологичният живот е форма на съществуване на информационните системи при много ниски ускорения на веществото. Той и неговата еволюция са предварително програмирани, но се реализират последователно т.е. еволюцията не е плод на случайни мутации. Космосът е пълен с живот развиващ се по общ план.