Да общуваме с бебето

Дете

Общуването на майката или възрастния с новороденото, поставят основите, върху които ще се изградят неговите психика и личност.

В детската психология има различни мнения по въпроса за произхода на потребността от общуване. Някои психолози смятат, че това е вродена потребност, други твърдят, че тя се формира в самия живот на човека, в процеса на общуване с другите.

Смята се, че потребността от общуване се изгражда върху основата на други потребности като необходимост от храна, вода, топлина и др. Към третата – петата седмица от живота на детето се формира потребността от нови впечатления, която е в основата на формиране на други социални потребности. За възникването на потребността от общуване, решаващо значение има отношението на възрастния към детето.

Кърмачетата нямат минал опит. Благодарение на общуването на майката или възрастния бебетата трупат знания и умения за взаимодействие с околните. Така на свой ред, малкия човек се учи да общува с деца и възрастни. Неговото поведение и норми се изграждат в зависимост на това, което ние като родители му показваме.

В първите дни след раждането бебето не насочва своите сигнали конкретно към майката. То апелира към възрастния, който е наблизо.

Чрез начина на задоволяване на потребности, майката очертава типа на взаимоотношенията, които се предполага, че диадата дете-майка ще има. Така например, ако майката много скоро след раждането развие своето усещането към детето, то тя своевременно ще разбира неговите нужди. Тази майка ще успява да реагира на плача на детето по-спокойна и по-уверена. Детето ще се чувства разбирано и ще знае, че тази мила жена е винаги готова да откликне на зова му. Взаимоотношенията между майката и детето ще се градят в една спокойна и ведра атмосфера.

Разбира се, това по-горе е идеалният вариант на общуване. Всички родители преминават през период на „настройка” към детето. Често се чувстват безсилни пред плача на новороденото. Обуват, преобуват, обличат, преобличат, хранят, люлят, пеят, носят, приспиват малкото човече, а то все още плаче и не спира. В такъв момент е хубаво да си припомним, че и на майките им се случва да не разбират какво иска детето.

Независимо към кои модели на родителско поведение някои хора ще ни квалифицират, най-доброто, което можем да правим е да вървим в посока на опознаване на детето. Със сигурност знам, че изключително рядко се случва майка да не опознае детето си. При някои това се случва по-бавно и по-трудно, но все пак се случва.

Съвсем в началото опознаването е свързано със задоволяване на физиологични нужди. Малко след това детето вече откликва на майчиния говор, на нейната ласка. То вече показва необходимост от друг тип общуване, търси внимание и доброжелателност от възрастния.

Обикновено, майката следи много внимателно своето бебе, изследва звуците, които то издава, наблюдава всяко действие, което то извършва. Реакциите на майката на действията на бебето, всъщност създават атмосфера на общуване. Тази връзка в началото е несиметрична – майката влага всичко в нея, а бебето само възприема. Чрез тази своеобразна игра детето започва да възприема възрастния като действащ субект. В същото време това го кара да открива в себе си личностни качества.

Към края на третата седмица се появява усмивката, която е съпроводена с поглед към възрастния и явно е адресирана към него.

Усмивката възниква като отговор на милото обръщение на възрастния към детето. Усмивката на бебето е отражение на усмивката на възрастния. Това е първият начин, по който бебето съумява да изрази своето удоволствие. Тя е средство за изграждане на отношения, средство за общуване. Тъй като е насочена към конкретен човек тя се нарича още комуникативна или социална. Чрез нея бебето открива удоволствието да се докосне до друго същество, което е готово да възприеме твоето въздействие и да му отговори.

Не обичам да завършвам със съвети, но…моля Ви. Когато бебе, малко дете или просто някой Ви се усмихне, не подминавайте това. Отвърнете на усмивката. Това не само ще Ви разсее по ведър начин, а, сигурна съм, че ще Ви даде толкова много радост и любов, колкото самите Вие допуснете да получите. Дори ви призовавам, когато видите детенце на улицата, самите Вие поемете инициативата и му се усмихнете, направете гримаса, опитайте се да го разсмеете. Чувството, което ще изпълни съществото Ви си заслужава да се преживее.

Литература: Кирилка Тагарева „Общуването в ранна детска възраст”

Благодарим на http://bobotic.bg/

Be the first to comment

Leave a Reply