Парадигма и етнос в училищната система

обучение

Нашата страна е дом на различни етноси, всеки от които иска да бъде възприеман егалитарно, независимо дали е доминиращ или малцинствен. Хората с различна култура и традиции също имат нужда от образование и приемане в обществото. В България съществуват предразсъдъци, които сериозно застрашават тези ценности. Родителското отношение, училищната среда и социума са основните фактори, които могат да дадат шанс на днешните деца, независимо от техния етнос, да се превърнат в утрешните възпитани и образовани млади хора.

В училище, съществуват множество взаимоотношения, които създават т.нар. „учили-щен микроклимат“. И до ден днешен, най-голямото постижение на този изкуствен хабитат си остава социализацията. Подготовка за „социалната джунгла“,в която само след няколко години ще се озоват самите деца.

Една от най-важните интеракции, които учениците преживяват е с техните учители. Класните ръководители и членовете на училищните ръководства са в ролята на ментори, оставящи своята следа в умовете на малките личности. Недостатъчният опит или нежеланието им за внасяне на ясни ценности, работеща дисциплина и разбира-телство между класните колективи може да има пагубни последици за бъдещето развитие на децата.

Често проявявана практика при някои учители е допускането на привилегеровано отношение към някои ученици и преднамерено негативно към други. Тези прояви могат да бъдат вследствие на некачествен диференциален подход към различните групи на „успяващите“, „средно успяващите“ и „трудно успяващите“ ученици, но често имат и целенасочен етнокултурен предразсъдък.

Терминът „Ефект на Пигмалион“ е синоним на самосбъдващото се пророчество. Чрез него се описват ефектите на очакванията на учителите за потенциала на учениците. Тоест, ако училищният възпитател вярва, че едно дете има голяма успеваемост и подкрепя и изразява високи очаквания към него, то ще се справя много по-добре от останалите си съученици. Разбира се, обратният ефект също е в сила. Без вяра във възможностите на ученика, същият не се стреми да опровергае учителя и се представя посредствено или дори зле.

обучение

По отношение на етноса, българчетата доминират в по-голямата част от качествата, по които са оценявани от техните преподаватели. Средната им оценка е 0,72 (в скала от 0 до 1,00). Първите места (0,8-0,9) са за качества като : честност, висока обща култура, активна жизнена позиция, упоритост, амбициозност, добро семейно възпитание, общителност, интелигентност, любознателност; Най-ниско (0,5-0,6) са оценени в : насоченост повече да дава на другите, самокритичност, радикализъм, сдържаност, винаги готов да прави услуга, постоянство, скромност, тактичност;

Освен това, българчетата са оценени като най-малко агресивни (0,4). Те получават ниски оценки за всички проявления на агресивността и  отношение на личността. Водещи по чувство на вина.

Според учителите, турчетата са на второ място по качества, с обща оценка – 0,62. Доминантните им черти са : дисциплинираност,колективизъм, уважение към труда на другите, сдържаност, скромност, чувство за отговорност; Най –ниско са оценени в : радикализъм, методичност, интелектуалност, рационализъм, великодушие, винаги готов да прави услуга, впечатлителност, патриотизъм;

Българчетата и турчетата се възприемат по-скоро като сходни по агресивност, откол-кото като различни. Малко по-необуздани като натури, но със близки показатели при чувството за вина.

От друга страна, ромчетата са оценени едва с 0,35. Силните страни на техният етнос са : физическа сила и здраве, физическа красота, високо самочувствие, общителност, впечатлителност, смелост, колективизъм; Същевременно, слабите им качества, с 0,1-0,2 са : интелектуалност, добро семейно възпитание, методичност, дисциплинарност, откровеност, рационализъм;

Учителите възприемат ромчетата като непослушни, бунтари, не сътрудничещи, безотго-ворни, не починяващи се, независими, както и най-агресивни. При чувството за вина са с най-ниски показатели. Това ги прави да изглеждат много опасни, първични и склонни към крайно агресивни прояви.

Работейки с различни етноси, преподавателят си изгражда парадигма относно какво да очаква от техните представители. В тази си практика, той винаги съобразява културните различия на учениците в синхрон с обясненията за тяхното поведение, но никога резул-татите им за сметка на собственото поведение.

Училищната система се нуждае от помощ. Учителите  трябва да са по-толерантни към всички ученици. Една платформа, която предлага своите добри практики в услуга на възпитателите е ReАнимация. Мисията й е да задоволи нуждите на подрастващите, техните учители и родители от разнообразен избор от възможности за интерактивни симулации и ролеви игри, за намаляване на напрежението, превенция на стреса и агресията, управление на конфликти, развитие на екипи и мрежи, като по този начин всеки участник даде тласък на личностното си израстване.  Коалицията между трите институции: училище, социум и родители, ще  доведе  до сбъдване на целта – равни шансове за всеки ученик, защото диференциацията на етнокултурно равнище няма място в обществото на бъдещето.

Литература :

  1. Иванов И. Диференциална педагогика Ш.2002
  2. Иванов И. Проблеми на интеркултурното образование Ш. 1997
  3. Иванов И. Семейна педагогика Ш. 1998

Сайт на ReАнимация :  www.reanimacia.bg

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply