Същност на времето

същност на времето

Ход на времето

Както беше споменато в “Теория на определеността – част 1 и част 2, времето е параметър на информацията отразяващ изменението на съотношението между останалите й параметри. Смята се, че времето може да има и обратен ход, назад към миналото. За ТО в буквалния смисъл това е невъзможно. То може да се сравни с река. Както реката не може да се върне назад към изворите си, така и времето не може да бъде върнато назад в своите реални измерения. Една водна молекула може да премине многократно по цялата дължина на реката, но след всеки път реката ще бъде променена. Можем да възпроизведем многократно един и същ документ, обект, произведение, но не можем да върнем мига на техния оригинален творчески акт. Това важи с най-пълна сила за областта под С, където минало, настояще и бъдеще са абсолютно диференцирани. Над С с нарастване на ускорението постепенно се стига до сливането им само в настояще. С други думи за нас, в нашия атомно-молекулен свят връщането назад или пътуването напред във времето може да има само имагинерни измерения. Да не забравяме обаче, че мисълта работи отделно от материалния носител и то точно в тези имагинерни измерения. Всъщност тук можем да поразмишляваме. След като времето е отонсително, то и неговият ход трябва да бъде такъв. Ако вътре в една система по изкуствен начин може да се върнат събития назад, то това връщане е валидно само в рамките на тази система. Ходът на времето в пространството продължава да тече в определена посока различна от тази вътре в системата. Бидейки, обаче част от пространството, системата се подчинява, не на хода на времето вътре в нея, а на този в пространството. Следователно, това изменение в хода на времето трябва да обхваща само част от ИС и обикновено това е оперативната част и паметта. Неумолимостта на времето е в самия човек. Колкото и да се старае да намали въздействието му върху своето тяло, то е безпощадно. Всеки роден човек и организъм изобщо, преминават през индивидуалния цикъл завършващ с физическия край – смъртта. За съжаление вечният живот тук, в земни условия ми прилича на илюзия (дано не съм прав). Едно от предвижданията на ТО е, че горната, биологична граница на продължителността на човешкия живот ще намалява.

Според теорията на относителността, при движение на една система спрямо друга със скорост близка до С се наблюдава различен ход на времето във всяка от тях. Като основна причина за това се посочва ускорението, но въпроса за причината поради която скоростта действа върху времето именно по този начин все още е без достатъчно ясно и логично обяснение. Защо всъщност е така?

Както беше споменато преди, според ТО информацията, подобно на енергията се излъчва на порции – кванти. Информационният квант е основна структурна единица на информационното пространство, с определен константен обем и потенциал валидни за всички части на пространството.

Нека ускорим една информационна система към С. Нека разделим кривата от графиката на равни участъци, представляващи тези информационни кванти и ги проектираме последователно върху абцисата dt и ординатата dI. Под С забавянето на времето е трудно доловимо, но над С тази разлика е огромна (Фиг.2).

С нарастване на dI, dt намалява до минимални стойности. Забавянето хода на времето може да се разбере само ако се приеме, че за формирането на единица информация е необходимо определено количество време t. С други думи, нека да приемем, че споменатата единица информация е универсална за пространството, информационните системи и процесите протичащи в тях т.е. тя е константа. Съвсем не изключвам възможността тя да е константа само за определено състояние на пространството, както е за останалите константи. Смятам обаче, че първото е по-реално.

същност на времето
Фиг. 2. Проекция на еднакви участъци от кривата (информационни кванти) върху dI и dt.

Нека се върнем на кривата от фиг. 2. Ускорявайки се информационната система преминава през еднаквите участъци на кривата, които представляват именно тази единица информация. За да има съпоставимост обаче, както и всички останали параметри, времето също трябва да има някакво количествено измерение. То има относителен характер и е индивидуално качество на системите. Това особено силно важи за ускорения многократно надвишаващи С. При равноускорително движение намаляване на необходимото за запълване на единица информация време се забелязва още преди С, като по-нататък тенденцията се засилва многократно. По-нататък то достига безкрайно малки, но различни от нула стойности. Разпределено към пълния обем на формирания квант информация, времето се разтегля все повече. Колкото повече е необходимото време, толкова по-наситено е то в рамките на единицата информация и хода му е по-бърз. Обратно, колкото по-малко време е необходимо за натрупване на квант информация толкова разтеглянето му в обема на кванта е по-голямо и хода му по-бавен. Горното може да се обясни съвсем нагледно: Имаме два магнитофона А и Б, които отговарят на две сравними информационни системи. Да приемем, че музикалната композиция, която трябва да се запише и възпроизведе на всеки от тях отговаря на един информационен квант. Нека А записва с два пъти по-голяма скорост от Б. Едновременно включваме на запис и двата магнитофона като записваме определения обем информация. След приключване на записа на А, изключваме едновременно А и Б, разменяме лентите със записите и ги прослушваме. Възпроизведен от Б записа на А ще е много бавен и неразбираем. Обратно, за А записа на Б ще бъде много бърз и също неразбираем. Това се установява само ако се сравнят двата записа. Излиза, че пространството може да има фиксиран информационен обем и потенциал, на фона на който обектите разположени в него се проявяват възоснова на своите количествени и качествени информационни характеристики. Всяка система има собствено време. Съставните части на системата също могат да имат индивидуално време, но то се подчинява и развива на фона на общото време на цялостната система.

Макросвета като вълна и частица

Много интересен факт се наблюдава ако многократно повторим еволюционния цикъл на веществото при ускоряване до С и над С. Движението на веществото има вълнообразен характер – трептения от хармоничен тип и може да се опише с помощта на Квантовата теория (Фиг. 3).

Be the first to comment

Leave a Reply