Северното сияние
Северното сияние, или северната светлина възниква, когато заредените частици по-малки от атома (протони и електрони) от слънцето влизат в реакция с газове в горната атмосферата на Земята. Слънцето непрекъснато изпуска такива частици в разтоварна област наречена слънчев вятър. Земните магнитни полета улавият част от тези частици събирайки ги в магнитни райони с поничковидни форми наричани Ван Алени колани. Слънчевият вятър обикновено се носи около външната Земна атмосфера. Както минава, той образува заредени полета с повече от 100 000 волта между атмосферата и магнитните полета. Тази сила, част от заредените частици извън Ван Аленият колан се насочват в атмосферата към южният и северният полюс. Водещата надолу йонна спирала възбужда газовете, като те от своя страна излъчват яростно светлина.
Понеже тези потоци от слънчеви частици са продължителни, хората живеещи в близост до северният или южният полюс могат да наблюдават сиянието почти всяка ясна вечер. За да видим това от по малка географска ширина, ни трябва огромна слънчева буря. Когато слънцето има големи изригвания, то изпуска огромни количества от заредени частици, създавайки “прах” в слънчевият вятър. Когато частиците достигнат Земята те наводняват Ван Аленият колан и се изливат в атмосферата.
Най-често срещаното сияние е завеса от зелено предизвикана от заредените частици удряйки кислородните атоми някои на 60 мили височина. Бавните частици, които не навлизат навътре в атмосферата предизвикват червено сияние удряйки атомите на 120 мили нагоре. Зелено сияние с червени резки е смесица от двете образувания. Високо енергийни частици могат да на влезнат дълбоко в атмосферата и да образуват червени области в общо зелени завеси. Тези частици влизат в реакция с азот, някой на 45 мили нагоре. – Андреа Гианопулос
Вижте също
-
Новите ракети с автофагичен двигател, който ще се тества догодина, създават глобален пазар на стойност стотици милиони долари
-
Colaver – компания, на която можете да се доверите
-
Принос в решаването на задачата за три тела ( Кирил Попов )
-
Същност на времето
-
Същност на “Теорията на определеността” [Част 2]