Теория на определеността – същност
Определеността
В теоретичен аспект, като основа на ТО са използвани постановки от теория на информацията, квантовата теория, теорията на относителността, Лоренцовите трансформации за пространството и времето, законите на термодинамиката и техните следствия. В нея са засегнати някои съвременни теории, хипотези и концепции.
През 1927 г. Хамел изказва мнението, че всички явления имат своя познаваема причина, от която те са еднозначно определени. На пръв поглед хаосът е основна движеща сила на явленията в космоса, както на микро-, така и на макро ниво. Ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че светът е изграден не от хаоса, а от абсолютен ред на всички негови нива. Редът е основния принцип в еволюцията на космоса. Ако съществува някаква частица, то тя задължително се подчинява на предварително определен ред. Всички други варианти са следствие от нарушаване на този ред и водят до състояние, което е извън първичните характеристики на системата. Анализът показва, че посоката на всеки процес е предварително определена. Както нищо не се ражда от нищото, така всеки процес или обект има своя първопричина, която също има своя първопричина назад в пространството и времето. Накратко, може да се каже, че хаосът е ред с неразбрана същност и идея. В този смисъл бих цитирал един много известен откъс на Айнщайн. Както знаем крайъгълен камък на квантовата теория е принципа на неопределеността на Хайзенберг. Айнщайн не се е решил да съчетае Общата теория на относителността с принципа на неопределеността. Това не е случайно, тъй като той не е приемал едно такова единство. Айнщайн отказва да повярва, че физичните закони не могат да дадат определено, недвусмислено предвиждане за това, което би могло да се случи: “…..Квантовата механика внушава голямо уважение. Но един вътрешен глас ми говори, че това не е истинския Яков. Теорията дава много, но едва ли ни доближава до тайните на Стареца. Във всеки случай аз съм убеден, че Той не играе на зарове….” – пише той в писмо до Макс Борн от 4.12.1926 г. ТО също не приема ключовата роля на принципа на неопределеността.
Всичко в природата е конкретно, определено, с точни параметри. Безкрайността е относително понятие. Всяко нещо, което съществува трябва да бъде конкретно и определено. В противен случай то не би било обективно и не би се вписвало в пространството и времето. Дори мисълта борави с точно определени понятия и образи. Неопределеното, неконкретното, безкрайното отразяват или предполагат недостиг на информация, което навежда на мисълта, че тези категории са присъщи само на информационни системи с ниска отражателна и анализираща способност. Излиза, че светът не е абстрактно, а конкретно понятие, с определени характеристики и развитие в пространството и времето. Няма постранство без съдържание. Самото понятие няма смисъл ако не е свързано с определена форма, съдържание или параметри.
Информация и определеност
Информацията е основно понятие използвано в ТО и неин главен мотив. Всички процеси в своята най-интимна същност имат информационна насоченост. Информацията е свързващата точка, основа на движението на материята. Тя е смисъл и цел, причина и следствие на всички процеси и явления в пространството.
Според теорията на определеността информацията е пълното описание изчерпващо същността на обекта, всеки поток въздействащ върху системата, всеки процес вътре в нея, всяко наблюдение върху нея – изобщо: всяко качество и количество, характеристика и състояние. Информацията трябва да се разглежда не само като процес на приемане, анализ, подбор или излъчване на определени състояния. Тя е огледалния образ на част от пространството или на една система отразен в друга система, независимо дали е в проявен или в дискретен вид, независимо дали е достъпна за регистриране от човешките сетива и методи на изследване. Информация е всяко взаимодействие между една система и обектите в пространството или елементите на самата система. Съвсем накратко може да се каже, че всичко е информация.
Според ТО всяко взаимодействие между обектите или ИС в пространството винаги води до промяна на информацията в положителна посока. Това е факт независимо дали системата се връща в първоначалното си състояние. Всъщност ТО счита такова връщане за невъзможно. След всяко взаимодействие системите приемат ново състояние, независимо дали това се отразява в структурата на носителя или само в паметта на системата.
Принципът на определеността е основа на ТО и гласи, че: всички процеси са предварително определени по своята същност и развитие в пространството и времето.
Това означава, че началото определя пътя и края на всички процеси, но също така всяко начало има своя причинност, която също има своя причина назад в пространството и времето.
Закон за определеността: Невъзможно е обект или информационни процеси свързани с него да съществуват без първичен план, предшестващ реално обекта преди неговото формиране и развитие в пространството и времето.
Следствие 1: Не е възможно първичният план да се роди извън разума и мисълта като негово проявление или даден обект, плод на мисълта да предшества като материя породилата го мисъл.
Следствие 2: Разумът и мисълта са първични, а обектите и пространството са тяхно проявление.
Параметрите на информацията според ТО са девет (вероятно са повече): x, y, z – показващи позицията на обекта в пространството; E – енергия; S – ентропия; w – честота; a – ускорение; t – време и k – степен на кондензация на веществото.
За ТО времето е: скоростта на промяна в отношението между параметрите на информацията. То е относително, което произтича от горното определение. И тук както в теорията на относителността се стига до извода, че за движещите се с различна скорост наблюдатели времето тече различно. Същото важи и за останалите параметри. Относителността се проявява чрез взаимодействие или паралел между две и повече информационни системи.
Според ТО ентропията отразява съотношението между количеството приета информация и скоростта с която то тече към дадена информационна система.
ТО разглежда горните параметри като вътрешни (свързани, дискретни) – отразяващи вътрешното състояние на системите и външни (свободни) – характеризиращи взаимодействията на системата с елементите на пространството. Всички външни параметри са следствие от вътрешното състояние на системата. Вътрешните параметри формират свойствата и поведението на веществото.
ТО формулира закон, според който: информацията на една система не може да намалява, да изчезва или да остава константа – тя винаги нараства – Закон за запазване и натрупване на информацията.
Всяка информационна система създава около себе си информационно поле със свой интензитет и потенциал. Всички известни на науката полета са проявления на информационното поле. Също така, всяка система се стреми да приеме или излъчи максимум информация, но самия процес се лимитира от информационния й потенциал.