Движение на веществото над скоростта на светлината [Част 3]

Движение на веществото над скоростта на светлината- Част 3 от “Теория на определеността”

Всеки стадий от развитието на науката има своя основна догма задържаща развитието й за определен период. Според моето скромно мнение за съвременната наука такава догма е схващането наложено от Теорията на относителността, че нищо реално съществуващо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Както ще видим по-долу този постулат поражда противоречия в обясненията на някои процеси в космоса, които са в разрез с основни физични закони. За Айнщайн евентуалното движение със скорост по-голяма от С е свързано с имагинерни параметри на обекта.

Според ТО скоростта на светлината С не е горна граница за движение на веществото, а инфлексна точка между две области с коренно различни информационни характеристики, където с нарастване на скоростта веществото претърпява коренни промени в организацията си – намаляване на размера на частиците изграждащи обектите (декондензация на веществото)(Фиг.1).

Под информационна система (ИС) ще разбираме система от множество елементи подредени по определен план, притежаваща всички възможности за приемане, обработка, съхранение и излъчване на информация. Една действаща ИС се състои от: носител, оперативна част и памет. Носителят е връзката на ИС с пространството, даващ й възможност да въздейства върху обектите и процесите в него. Чрез него ИС приема или излъчва информация от и в пространството с определени качествени и количествени характеристики. Приемането и излъчването на информация се осъществява чрез извършване на работа върху носителя. Без носител ИС може да съществува само в потенциално, дискретно състояние, без обмен на информация с пространството.

Носителят може да издържа ускорения в много тесни граници и той е най-кратко съществуващата и динамична част на ИС. Всеки носител притежава критично ускорение, над чиято граница той се разрушава и е необходим носител с по-различна организация, хармонираща на новото ниво. Да се опитаме да го обясним:

Стремейки се да приеме или излъчи максимално количество информация, обикновено ИС излъчва или приема не максимално, а определено, по-малко количество информация. Разликата между максималната и приетата информация, ще наричаме разсеяна. Намаляването на разсеяната информация е свързано с нарастването на работата върху носителя. Налягането, упражнено върху носителя за намаляване количеството на разсеяната информация ще наричаме ентропиен натиск. Той има основна роля за продължителността на съществуване на носителя.

Оперативната част е връзката между носителя и паметта. Една от характеристиките на оперативната част е степента на достъп до всички нива на пометта, която е индивидуален качествен показател на ИС, пряко свързан с информационния й потенциал. Той отразява взаимодействието между оперативната част и паметта. Паметта е истинската същност на ИС. Поведението, еволюцията и изобщо целия път на ИС се отразява в нея.

 

Фиг. 1. Изменение на отношението dI/dt при равноускорително движение до С и над С.

Ро – точка на най-ниско ускорение

С – скорост на светлината като инфлексна точка

К – точка на максимално ускорение

I – област под С – материален свят

II – област над С – информационен свят

 

(1) I = dI/dt+I’

I – пълна информация на системата

dI – изменение на информационния потенциал

dt – времето като скорост на изменение в съотношението на параметрите на информацията

I’ – натрупана информация през предходни цикли от еволюцията

(2) I’= I_o + S f₁,f₂,f₃,…….f_n

I_o – първична информация на системата (първичния план или информационната матрица).

S f₁,f₂,f₃,…..f_n – сума от информацията на всички преминати еволюционни цикли.

I_o отразява количеството информация необходима за да бъде системата действаща. Тази величина трябва да включва някои параметри на първопричината или първоизточника на информацията, което значително усложнява задачата. Една от тезите, които застъпва теорията на определеността е, че в проявения си, недискретен вид информацията е достъпна, но възможността за достъп пряко зависи от качествата на отразяващата ИС – споменатата вече степен на достъп. Образно казано информацията е като радиовълните в ефира – те съществуват, но трябва да имаме радиоприемник, който да може да ги улови и дешифрира. Това е интересна аналогия, която бих си позволил да развия в частта засягаща въпроса за извънземния разум.

Изброените по-горе параметри на информацията не могат да приемат отрицателни стойности т.е. застъпва се:

1. Способността на информацията да се натрупва и да не се губи.
2. Необратимостта на времето или: можем да възпроизведем многократно една и съща информация, но не можем да върнем мига на нейния оригинален запис – Закон за необратимостта на времето.

Двете условия важат абсолютно за всички части на пространството, дори когато се говори за антиматерия, в която теорията на определеността влага съвсем друг смисъл от този на съвременната наука.

Ако ускорим една ИС от Ро, където v® 0 (но v¹ 0), през С, към К където v® ¥ (но v¹ ¥ ), ще установим много интересни факти за отношението dI/dt. От Ро към С отношението се движи в интервала [0;1). Това отношение отразява информацията в развитие, нейната реализация и потенциала на ИС. Накратко, то е промяната на информацията за единица време и е ограничено в този интервал. Над С потенциала се движи в интервала (1;¥ ]. Очевидна е огромната разлика в потенциалите на двете области, при привидната им равностойност върху графиката.

Отъждествявайки пространството с информацията, чрез лоренцовите трансформации може да се намери връзката между информацията (I) и времето (t), като се отчита изменението им при равноускорително или инерционно движение на системите със скорост под и над тази на светлината С. При тези условия С не е гранична като скорост за материята изобщо. Тя е инфлексна точка между области, където dI/dt има съвсем различни стойности и съотношения, в които формите на организация на материята са твърде различни, с различни свойства и поведение.

1. Областта под С (dI/dt<1 ¹ 0), в която абсолютен господар е времето t. Област на грубата и тежка атомно-молекулна форма на материята, с нисък информационен потенциал, висока енергийна зависимост на процесите и силен ентропиен натиск. Където съществуването на телата е ограничено във времето.
2. Областта над С (dI/dt>1 ¹ ¥ ), която може да се

нарече област на информацията или зона на информационните образи, матрици, еквиваленти, благодарение на които е възможно съществуването и на първата област. Тя е изградена от множество нива с нарастващи информационни характеристики. Областта над С е разделена на организационни нива отличаващи се с определена критична скорост на частиците, които го изграждат. Върху кривата, С наистина се явява инфлексна точка, но това е само по отношение на dI/dt. Симетричността й в същото време е съпроводена с абсолютна неравностойност на двете области по отношение на информационните им характеристики. Те са части от едно цяло и са взаимно свързани. В действителност кривата е разделена на равни, дискретни участъци т.е. изменението не е плавно, а квантообразно. Участъците не могат да се възприемат самостоятелно, а като информационни натрупвания с определен обем и качество. Всеки от тях съдържа в себе си информация от всички участъци под него самия, до С и под С. В областта над С се намират най-фините организационни структури с много високи информационни характеристики. Реализацията на системите под С винаги преминава първо през областта над С и наравно със същността си носи и тази над С. Следователно всяка структура под С има в себе си и компонента от областта над С, която в крайна сметка носи основните информационни характеристики и се явява информационен образ на обекта. Щом като областта над С е първична, то тя може да съществува самостоятелно, без да е задължителна реализацията й под С. При тези условия системата или обекта ще съществува само като информационен образ или по-точно като информационна система с всички характерни за нея информационни процеси. Тя ще бъде действаща съобразно характеристиките на информационното си ниво или по-точно според количеството и качеството на информацията, която носи. От друга страна реализацията на информационните системи под С е задължителна за еволюцията им, тъй като еволюцията на формите основно протича в областта под С. Пребиваването под С определя индивидуализацията, конкретността, цялостността на системите.

Реализацията на информацията под С е с много по-бавни темпове и тук енергията играе решаваща роля за изменение на организацията, поради усложняване на структурата (кондензация на по-фините форми в атоми и молекули). Сложните организационни структури са с по-лоши информационни характеристики. Освен това в областта под С ентропийния натиск е много по-силен, което определя краткото времетраене на информационните носители и постепенното им разрушаване. Процесите там са изтеглени в посока намаляване на ентропийния натиск и увеличаване на вътрешната ентропия на системите и информационното им съдържание. Именно това налага постепенна смяна на организацията на носителя, която да бъде адекватна на количествените и качествени изменения в информационното състояние на системите. При това смяната на носителя в посока към по-фините структури е много по-бърза, дори рязка, докато преминаването към носител с по-сложна организация (атомно-молекулна или клетъчна) се извършва с много по-бавни темпове. Формирането на атомите и молекулите се осъществява при постепенно намаляване на ускорението под С до значително по-ниски стойности. Най-крупните структури отговарят на най-малко ускорение.

Изводът е, че за да се материализира една система под С тя трябва да притежава напълно изграден над С информационен образ или матрица, като отново се спазва правилото за реализация на системите от по-простото ниво нa организация към по-сложното. Следователно една система може да съществува и да изчезва в областта под С, но веднъж възникнала, остава в областта над С като неунищожим и вечен първообраз.

Защо вечен? С отговора на този въпрос навлизаме в природата на отдавна дискутираното понятие: