Вървите по улицата или се намирате на пазара. Разглеждате наоколо и някъде там виждате разпръснати по земята или по лафките дамски чанти, които ви хващат окото. Цените им са наистина евтини… Прочетете следващата информация преди да се озовете в тази ситуация следващия път.
Докосвате повърхността на фалшив Louis Vuitton знаейки, че това не е естествена кожа. Гледате лъскавите метални детайли и ги галите. Докосването, разбира се, няма нищо общо с усещането за лукс и мекота на оригинала. Да, но пък цената е такава, сякаш търговеца ни я подарява. Много често на такива модели чанти качеството им е много ниско и много скоро след като сте си взели любимата нова чанта тя вече не би могла да бъде използвана и реално ще сте похарчили парите си излишно. Друг минус на репликите е че вече дори и имитацията на даден модел аксесоар да е да изключително добра, то познавачите на марките няма да можете да заблудите.
Естествено е да се изкушите да си купите. Цената е примамлива, имитацията е почти перфектна, а и само вие знаете, че чантата е евтина пазарска имитация!
За съжаление това не е така. Знаете ли, че производството на тези чанти обикновено идва от нелегална заетост и главно от експлоатация на детски труд… И не е само това.
Незаконното произвдство на луксозни имитации струва огромни суми пари за големите компании, които трябва да харчат милиони евро, за да се борят с евтините фалшификации. Самият бранд Louis Vuitton има 40 адвоката и 250 детектива, работещи по въпроса, с бюджет от около 15 милиона евро годишно за борба с „репликите“, докато Cartier заяви, че изразходва около 4 милиона евро за „арестуване“ на фирмите, които се занимават с имитации на часовниците му. Тази битка няма край!
Това е само показателно, тъй като всички големи къщи наемат експерти, които да „прищипват“ имитациите чрез интернет, където също има подобен проблем. Разбира се, проблемът не е само за бизнеса, но и за държавите, които губят милиони от укриване на данъци и трафик.
Освен Индия, Тайланд, Индонезия и Филипините случаите на детски труд са често срещани и широко разпространени в Китай, където има фабрики, които произвеждат изключително имитации!
“Работниците” обикновено дори не са навършили 16 години и, разбира се, работят ден и нощ при наистина лоши условия на труд. Тези деца обикновено не живеят със семействата си, не ходят на училище и единственото им образование е ограничено до научаването на шиене и сглобяване.
В крайна сметка те се смятат за идеалният ресурс, тъй като ръцете им са малки и гъвкави, особено ако ще сглобяват – да речем – малки аксесоари във часовници “Cartier”, “Bulgari”, “Rolex” и други. Те живеят в абсолютна бедност, спят на пода и получават по купичка ориз или каквото им дадат на ден.
Опитът на правоприлагащите органи е подобен, дори когато става дума за нелегални фабрики в западния свят. Работниците, които работят там, са нелегални имигранти и също работят при мизерни условия, без никакви права, обикновено са лишени от свобода и са изолирани от обществото.
Затова, следващия път, когато се озовете пред чанта „менте“, спрете и помислете. Какво точно купувате по този начин и за какво допринасяте?
И още нещо. Когато купуваме автентичен луксозен продукт, ние всъщност плащаме за неговите изключителни материали и креативността и въображението на хората, които са го проектирали и изработили. Всичко това отсъства при евтините имитации.
Източник: https://mes.bg/