Кирил Атанасов Попов, един от най-видните български математици, е роден през 1880 г. в Шумен. Баща му, Атанас, бил търговец, живял дълги години в Цариград и участвал в българските национални борби. Майка му, Анаста, била духовната опора за шестчленното семейство.
През 1897 г. Кирил Попов завършва гимназия и на следващата година се записва специалност математика и физика в Софийския университет. След завършването му е избран за асистент към катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет.
От 1906 г. Кирил Попов специализира в Мюнхен и Хайделберг, където посещава лекции на световноизвестните учени Зелингер, Корн, Рьонтген и започва докторат по небесна механика при Анри Поанкаре. През 1912 г. защитава тезата си “Един частен случай от задачата за трите тела. Движение на 108 Хекуба”, в която той отчита пертурбациите на Юпитер от втори порядък и открива неточност във формулите на Поанкаре за движението на астероида 108 Хекуба. Така той коригира предложения от самия Поанкаре метод и с това привлича вниманието на европейската научна общественост по онова време.
През 1914 година Кирил Попов е избран за доцент по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет. Тогава започва да работи по проблемите на външната балистика. Интересите му към нея се появяват по време на Първата световна война, когато публикува и първия си труд в тази област. Заради сериозните му научни постижения той е поканен да чете лекции по външна балистика години наред в Сорбоната, Берлин и в други немски и френски университети.
Последната фаза от творчеството на Кирил Попов е посветена на проблеми от термодинамиката и необратимите термодинамични процеси.
Научните резултати от акад. Кирил Попов са свързани главно с приложения на математиката в астрономията, механиката и физиката. Това отразява неговите възгледи за единството на математиката и природата.
За своето творчество той получава множество награди и държавни отличия. Най-голямото международно признание към неговото научно дело е наградата на Парижката академия на науките, както и първия астероид, наименован с българско име.
Признанието на шуменци към неговото творчество се изразява в поставената паметна плоча през 2001 г. на неговия роден дом.
Споменът за него се пази с особена почит от академичната общност на Шуменския университет. В последното десетилетие са проведени три научни конференции, посветени на неговото име и неговото творчество.
А младите таланти от ученическото математическо дружество „Акад. Кирил Попов” на Математическа гимназия – Шумен провеждат ежегодни състезания в негова чест и представят достойно града и страната ни на международни математически олимпиади.